Световно наследство в Папуа Нова Гвинея
Ранно земеделско селище Кук
Ранно земеделско селище Кук - снимка Wikipedia
Ранното земеделско селище Кук (Kuk Early Agricultural Site) обхваща 116 хектара блатисти местности във високопланинските части на западна Нова Гвинея, на 1500м надморско равнище. Археологически разкопки разкриват, че тази местност е била отводнявана от хората почти непрекъснато за период от 7000, а може би дори 10 000 години. Тя съдържа добре запазени археологически останки, които са свидетелство за голям технологичен напредък, трансформирал употребата на растенията в селско стопанство, преди около 6500г. Това е чудесен пример за трансформацията на селскостопанските практики през времето – от насипи, върху които са култивирани растения, до отводняване на мочурливи земи посредством изкопаване на ями, с помощта на дървени инструменти. Кук е едно от малкото места по света, в които археологически свидетелства загатват, че е протекло независимо развитие на селското стопанство, както и промени в култивационните практики през толкова дълъг период от време.
В ранното земеделско селище се развива земеделие, основано на вегетационно размножаване на банани, таро /тропическо растение с ядливи корени/ и сладки картофи. Археологическите свидетелства разкриват забележително упорита, но и епизодична традиционна форма на използване на земята. Значителното количество свидетелства за ранните селскостопански практики тук може да бъде разглеждано като изключително доказателство за вида на експлоатация на земята, който от своя страна отразява културните практики на хората, заселват се през по-ранни периоди в региона.
Археологическите разкопки тук са по-скоро интензивни, отколкото широкомащабни и проучвания са проведени само в една много малка част от ядрото на обекта. Модерните селскостопански дейности не са добре застъпени на остров Кук и не накърняват особеностите на археологическия обект. Интегритета му се поддържа на необходимото ниво. Археологическите разкопки и научната работа, проведени в този обект, са извършени в съответствие с най-високите професионални стандарти и по този начин разкритите останки съхраняват своята автентичност. Съвременното използване на земята се контролира и е ограничено до модерна версия на традиционните селскостопански дейности.
Правната защита е достатъчно добра, но общите мерки за съхраняване на обекта трябва да бъдат съгласувани и потвърдени колкото се може по-скоро, чрез обявяване на обекта за защитена местност и чрез официално споразумение за управление на земята, което да бъде договорено с местната общност относно различни аспекти от управлението на обекта. Трябва да бъде съставен план за управление възможно най-скоро, който да бъде подплатен с финансови средства и изпълняван в съответствие с включените в него предписания. Трябва да се създаде официален меморандум за разбирателство между съответните национални, регионални и местни управленчески структури, както и други заинтересовани лица или институции, определящ отговорностите по управлението и отразяване състоянието на обекта.
Това е единствената забележителност в Папуа Нова Гвинея, която е под егидата на ЮНЕСКО, и е част от Световното природно и културно наследство на човечеството.